Източник: http://factor-bs.com
Миналото на един град е не само в писмените документи на архивите и спомените на хората, но и в сградите. Ако пътувате от Бургас за село Рудник с кола, пътят ви минава край летището. Там зад оградата му има една сграда, която тъне в забвение, оставена на разрушителното влияние на времето.
Бившата летищна сграда на френската авиокомпания “Сидна”, по-късно използвана от ДСО и селскостопанската авиация, сега е затворена и неизползваема. А до мястото, където тя е построена, се е създало първото летище край Бургас.Интересен факт е, че френски инжeнери са поставили основите на бургаското летище. След поражението в Първата световна война през 1918 г. клаузите на мирния Ньойският договор от 14 април 1919 г. забраняват на България да притежава военна авиация. Победителите от Антантата конфискуват всички бойни самолети и балони. Това са 70 аероплана, 110 авиационни мотора, 3 балона, 76 самолетни картечници и други принадлежности.
Междусъюзническата контролна комисия иззема и всички надземни технически средства. България няма право да ползва старите си летища, да строи нови и да инсталира радиостанции. Антантата получава пълен контрол и възможността да ползва въздушното пространство на България. Позовавайки се на същия мирен договор България може да има само гражданска авиация с минимален щат.
По-късно по време на железничарската стачка (24 декември 1919 - 25 януари 1920 г.) гражданската авиация за първи път изпълнява въздушна пощенска служба за пренасяне на кореспонденция от София до други по-големи градове на страната. За целта се установяват две въздушни линии София – Горна Оряховица – Варна с отклонение от Горна Оряховица за Русе и втора линия София – Пловдив – Ямбол – Бургас. През 1921 г. се прави неуспешен опит да се създаде авиационно ядро към военото министерство. През 1922 г. Асен Йорданов Агов (летец и самолетен конструктор) присъства на международния конгрес на въздухоплаване в Париж и от следващата година България е приета за член на Международната въздухоплавателна федерация.
Икономическата изостаналост от това време и географското положение на България са обект на внимание на редица европейски организации. Още тогава европейците са знаели, че Бургас е важна стратегическа точка, тъй като се намира на кръстопът между Европа, Азия и Африка. Представители на френски и италиански авиокомпании и фирми посещават България с цел да откриват нови въздушни линии, а също така предлагат продажба на техни самолети.
През 1925 г. българският парламент приема нов Закон за въздухоплаването, с което фактически елиминира забранителните клаузи от Ньойския договор и създава ново гражданско въздухоплаване. През 1925 г. след дипломатически натиск от страна на Франция, България отстъпва на държавната й авиокомпания “Сидна” правото да строи летище.
На 5 септември 1925 г. е сключен договор за концесия. Условието е “Сидна” да поеме пътниците, колетите и товарите от София към Истанбул, Белград и Париж. Първоначално Окръжният съвет на Бургас иска да даде земя за летище до Созопол, но после преценява, че мястото там не е подходящо и се избира друго – Папарос, днешното Сарафово в анхиалската мера “Соката”.
Разбира се Анхиалската (Поморийска) община трудно се съгласява да отреже 490 дка от землището си и да го даде на френската авиокомпания “Сидна”. Само преди 10-15 години са отпуснали 4 000 дка за оземляване на тракийските бежанци от техните землища, като 2500 дка са именно от тази местност. Общината оценява искането като заграбване още повече, че не е ясно кой и на каква цена ще плаща земята.
Следват дълги и продължителни преговори с държавата. С протокол № 18 от 7 август 1926г. Общинският съвет на Анхиало отпуска 490 дка земя, която става собственост на френската авиокомпания “Сидна”.
На 27 юни 1927 г. е направена първата копка на новото летище. Строежът се ръководи от френския инженер Андре Венсан. Израстват няколко бараки, строят се помещения, инсталират се свързочни апарати. Монтирани са радиозасечна и подслушвателна станция, като проектът е летището да се ползва само за резервно и аварийно кацане. Издействана е и клауза в договора: обслужващия персонал да е от българи.
Първият авиомеханик е Драган Тодоров Березовски, а първият радиотелеграфист - Константин Давидков Константинов. Истинско събитие е кацането на първия френски самолет през март 1928 г., който лети по линията Приж – Прага – София – Истанбул и обратно.
През 1933 г. няколко френски авиокомпании се обединяват със “Сидна”, създава се “Еър Франс”. До 1939 г. на летището кацат предимно френски и английски самолети.
Любопитен факт ни поднесе бургазлийката Радка Вълканова. Две снимки от семейния й архив разказват за времето, когато на летище Сарафово през 1937 г. е кацнал тримоторен самолет “Fokker”. Семейството й отива на разходка да види това чудо на съвремената техника. Самолетът е с надежна конструкция и широко използван в Европа и Америка за дълги полети.
Конструиран от холандеца Антони Герман Жерар Фокер, който създва авиационен завод до Шверин, Германия (1913), по-късно премества завода си в Амстердам и през 1922 г.заминава за САЩ, където основава фирмата “Фокер”. Създал е десетки видове военни и цивилни самолети.
След началото на Втората световна война Франция изтегля своя персонал от Сарафово. Радиозасечната станция и другите френски съоръжения са откупени от България. В края на 1939 г. германското военно рзузнаване изпраща в Сарафово група цивилно облечени военни авиоспециалисти, които започват разузнавателна дейност чрез уредите на летището. Но това вече е друга история.
Интересно бе за бургазлии съобщението в пресата, че през 1998 г. на територията на летището е открита музейна сбирка, съдържаща експонати, видео и снимков материал, книги и предмети от историята на гражданската авиация. Наред с това се пазели и 20 различни въздухоплавателни средства – пътнически и товарни, селскостопански и военнотранспортни, както и самолети кацали през последните 80 години на летището.
За съжаление тази музейна сбирка днес, 10 години след откриването й, не съществува. Помещението е преустроено в чакалня. Самолетите са събрани като куп стари железа и очакват решение на обявения от фирмата “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Менинджмънт” АД проект на нов открит музей на авиацията на летище Бургас. Конкурсът е насочен главно към млади хора, студенти по архитектура и дизайн.
Решението на журито ще бъде обявено на 16 април 2009 г. А тази красива някога сграда на старо летище така хубаво би се вписвала в бъдещия музей, преди да е рухнала съвсем. Самата тя е история и памет...
Текст: Соня Кехлибарева
