История на летище Бургас

Източник: http://factor-bs.com

Миналото на един град е не само в писмените документи на архивите и спомените на хората, но и в сградите. Ако пътувате от Бургас за село Рудник с кола, пътят ви минава край летището. Там зад оградата му има една сграда, която тъне в забвение, оставена на разрушителното влияние на времето.

Бившата летищна сграда на френската авиокомпания “Сидна”, по-късно използвана от ДСО и селскостопанската авиация, сега е затворена и неизползваема.  А до мястото, където тя е построена, се е създало първото летище край Бургас.

Интересен факт е, че френски инжeнери са поставили основите на бургаското летище. След поражението в Първата световна война през 1918 г. клаузите на мирния Ньойският  договор от 14 април 1919 г. забраняват  на България да притежава военна авиация. Победителите от Антантата конфискуват всички бойни самолети и балони. Това са 70 аероплана, 110 авиационни мотора, 3 балона, 76 самолетни картечници и други принадлежности.

Междусъюзническата контролна комисия иззема и всички надземни технически средства. България няма право да ползва старите си летища, да строи нови и да инсталира радиостанции. Антантата получава пълен контрол и възможността да ползва въздушното пространство на България. Позовавайки се на същия мирен договор България може да има само гражданска авиация с минимален щат.

По-късно по време на железничарската стачка (24 декември 1919 - 25 януари 1920 г.) гражданската авиация за първи път изпълнява въздушна пощенска служба за пренасяне на кореспонденция от София до други по-големи градове на страната. За целта се установяват две въздушни линии София – Горна Оряховица – Варна с отклонение от Горна Оряховица за Русе и втора линия София – Пловдив – Ямбол – Бургас. През 1921 г. се прави неуспешен опит да се създаде авиационно ядро към военото министерство. През 1922 г. Асен Йорданов Агов (летец и самолетен конструктор) присъства на международния конгрес на въздухоплаване в Париж и от следващата година България е приета за член на Международната въздухоплавателна федерация.

Икономическата изостаналост от това време и географското положение на България са обект на внимание на редица европейски организации. Още тогава европейците са знаели, че Бургас е важна стратегическа точка, тъй като се намира на кръстопът между Европа, Азия и Африка. Представители на френски и италиански авиокомпании и фирми посещават България с цел да откриват нови  въздушни линии, а също така предлагат продажба на техни самолети.

През 1925 г. българският парламент приема нов Закон за въздухоплаването, с което фактически елиминира забранителните клаузи от Ньойския договор и създава ново гражданско въздухоплаване. През 1925 г. след дипломатически натиск от страна на Франция, България отстъпва на държавната й авиокомпания “Сидна” правото да строи летище.

На 5 септември 1925 г. е сключен договор за концесия. Условието е “Сидна” да поеме пътниците, колетите и товарите от София към Истанбул, Белград и Париж. Първоначално Окръжният съвет на Бургас иска да даде земя за летище до Созопол, но после преценява, че мястото там не е подходящо и се избира друго – Папарос, днешното Сарафово в анхиалската мера “Соката”.

Разбира се Анхиалската (Поморийска) община трудно се съгласява да отреже  490 дка от землището си и да го даде на френската авиокомпания “Сидна”. Само преди 10-15 години са отпуснали 4 000 дка за оземляване на тракийските бежанци от техните землища, като 2500 дка са именно от тази местност. Общината оценява искането като заграбване още повече, че не е ясно кой и на каква цена ще плаща земята.

Следват дълги и продължителни преговори с държавата. С протокол  № 18 от 7 август 1926г. Общинският съвет на Анхиало отпуска 490 дка земя, която става собственост на френската авиокомпания “Сидна”.

На 27 юни 1927 г. е направена първата копка на новото летище. Строежът се ръководи от френския инженер Андре Венсан. Израстват няколко бараки, строят се помещения, инсталират се свързочни апарати. Монтирани са радиозасечна и подслушвателна станция, като проектът е летището да се ползва само за резервно и аварийно кацане. Издействана е и клауза в договора: обслужващия персонал да е от българи.

Първият авиомеханик е Драган Тодоров Березовски, а първият радиотелеграфист - Константин Давидков Константинов. Истинско събитие е кацането на първия френски самолет през март 1928 г., който лети по линията Приж – Прага – София – Истанбул и обратно.

През 1933 г. няколко френски авиокомпании се обединяват със “Сидна”, създава се “Еър Франс”. До 1939 г. на летището кацат предимно френски и английски самолети.

Любопитен факт ни поднесе бургазлийката Радка Вълканова. Две снимки от семейния й архив разказват за времето, когато на летище Сарафово през 1937 г. е кацнал тримоторен самолет “Fokker”. Семейството й отива на разходка да види това чудо на съвремената техника. Самолетът е с надежна конструкция и широко използван в Европа и Америка за дълги полети.

Конструиран от холандеца Антони Герман Жерар Фокер, който създва авиационен завод до Шверин, Германия (1913), по-късно премества завода си в Амстердам и през 1922 г.заминава за САЩ, където основава фирмата “Фокер”. Създал е десетки видове военни и цивилни самолети.

След началото на Втората световна война Франция изтегля своя персонал от Сарафово. Радиозасечната станция и другите френски съоръжения са откупени от България. В края на 1939 г. германското военно рзузнаване изпраща в Сарафово група цивилно облечени военни авиоспециалисти, които започват разузнавателна дейност чрез уредите на летището. Но това вече е друга история.

Интересно бе за бургазлии съобщението в пресата, че през 1998 г. на територията на летището е открита музейна сбирка, съдържаща експонати, видео и снимков материал, книги и предмети от историята на гражданската авиация. Наред с това се пазели и 20 различни въздухоплавателни средства – пътнически и товарни, селскостопански и военнотранспортни, както и самолети кацали през последните 80 години на летището.

За съжаление тази музейна сбирка днес, 10 години след откриването й, не съществува. Помещението е преустроено в чакалня. Самолетите са събрани като куп стари железа и очакват решение на обявения от фирмата  “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Менинджмънт” АД проект на нов открит музей на авиацията на летище Бургас. Конкурсът е насочен главно към млади хора, студенти по архитектура и дизайн.

Решението на журито  ще бъде обявено на 16 април 2009 г. А тази красива някога сграда на старо летище така хубаво би се вписвала в бъдещия музей, преди да е рухнала съвсем. Самата тя е история и памет...
                            
 Текст: Соня Кехлибарева

Открити са молекули кислород в космоса

  След около 230-годишно търсене астрономите най-накрая са открили кислородни молекули в дълбокия космос. Те са забелязани преди няколко месеца, в звездообразуващата част на мъглявината Орион, на около 1500 светлинни години от Земята. Това е станало благодарение на телескопа "Хершел", на Европейската космическа агенция. 

  До сега често са срещани кислородни атоми в космоса, но кислородни молекули, които представляват 20% от въздуха на Земята се срещат за пръв път. През 2007 г. шведският телескоп "Один" забелязва такива молекули, но откритието не може да бъде потвърдено, докато настоящото откритие на "Хершел" е неоспоримо.

  Според учените от НАСА въпросните молекули се съдържат в ледът, покриващ частиците космически прах. Те предполагат, че кислородните молекули са се образували от затоплянето на ледените частици от звездната светлина, като в резултат се е образувала вода, която се е преобразувала в кислородни молекули.

Невиждано! Футболист отказва дузпа! (видео)

Интервю в космоса

 Без коментар!

Има ли връзка между нацистите и НЛО?

  Има ли наистина връзка между нацистите и НЛО и ако отговорът е не, защо тогава някои от нацистките учените започват работа в НАСА след края на Втората Световна война?

  В търсене на произхода на Арийската раса, нацистите стигнали до Индия и до ведическите текстове, където се говори за НЛО. Така, че Хитлер е вярвал в НЛО и е искал да развие своя, собствена теория, на базата на ведическите текстове, както и да създаде едно ново и уникално оръжие, с което да успее за един миг да спечели войната. Въпреки че такова оръжие не е създадено, има доклади, съобщаващи за странни летящи обекти в немското въздушно пространство. Тези доклади продължават по време на цялата война.

  През 1940 г. щатските бомбардировачи буквално заличават градовете Дрезден, Хамбург и Берлин. По време на бомбардировките, американските пилоти съобщават за огнени кълба. Те не знаели какво представляват и мислели, че са немски, тайни оръжия. Нарекли ги "фу-изтребители" (feu-fighters) - фу (feu) на френски означава огън. Подобни огнени кълба са забелязвани многократно над Германия и Източна Европа, по време на Втората световна война. Пилотите ги описвали като "изглеждащи безопасно за самолетите", но били на всякъде и доста често имало случаи на механични повреди по бомбардировачите. Най-странният факт е, че някои пилоти са докладвали за липсата на маса при въпросните кълба - самолетите са минавали направо през тях.

  Не е открито от къде са се появили "фу-изтребителите", но има теория, че са тайно, нацистко оръжие. Тази теория е била широко разпространена сред съюзническите пилоти по това време. Но възможно ли е Третият райх да е разполагал с извънземна технология? Някои смятат, че това, което нацистите са развили е усъвършенстван механизъм, по който учените работят и до днес - задвижвана с живак, антигравитационна технология. Това е живак, в затворена система като стъклена кълбо. Веднъж живакът завъртял се като в жироскоп, в една затворена система, създава издигане. Това е електрическо издигане, което излъчва много ярка светлина.

  Към края на войната германците започнали да произвеждат огромни количества живак. На скоро са намерени две потопени нацистки подводници (едната до Сингапур, а другата до Норвегия), чиито товар бил изцяло от живак. Това, което все още никой не е признал и се пази в тайна е, че "фу-изтребителите" представляват плазмени кълба от живак. Целта им е била да създадат пулсиращо, магнитно заредено поле около бомбардировачите, което да спре двигателите и да пречи на електрическите системи.

  Възможно ли е "фу-изтребителите" да са плод на взаимстване от извънземна технология? Ако е така - от къде нацистите са имали достъп до подобна информация? Уфолозите говорят за разбита летяща чиния през 1936 г., в планината Черна гора, близо до Фрайбург. Някои смятат, че нацистките учени са я изследвали, ремонтирали и са тествали енергията и системите и. И чрез обратно инженерство са копирали някои от т. нар. извънземни технологии.

  Факт е, че няма конкретни доказателства по този въпрос, но също така е известен и фактът, че технологично германците са били много по-напреднали от всички останали по това време. Дали са имали връзка с извънземна технология - нека всеки прецени сам!

Източник - "Древните извънземни" (поредица на "History channel")

Румънци замалко да умрат след секс

  Румънски младежи се разминаха на косъм от смъртта, след като едва не замръзнаха в автомобила си по време на бурна сексуална нощ, пише сайтът blitz.bg.

  Двойката правила секс в колата, която била паркирана на черен, селски път. След приключване на половия акт младежите решили да починат. 24-годишният Йоане изгасил двигателя, за да спести гориво. Така без да се усетят младежите заспали, като явно били употребили алкохол. За техен късмет покрай тях минал полицейски патрул. Полицаите решили да проверят съмнителната кола, благодарение на което премръзналите младежи били открити и закарани в местната болница, където били затоплени. Така животът им бил спасен.