Васил Левски е роден през 1837 г. в Карлово, в семейството на бояджията Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има две сестри и двама братя. Левски учи в Карловското взаимно училище, а след това - в класното училище в Стара Загора.
След постепенно загубване на зрението, баща му умира през 1851 г. В същата година почива и най-малкото дете в семесйтвото. Така за прехраната се налага да се грижат Левски, заедно с двамата си братя.
През 1858 г. става монах и приема името Игнатий, а през 1861 г. Левски става дякон.
На следващата година участва в Първата българска легия на Раковски, където получава прозвището Левски, след като прави "лъвски" скок, по време на учения.
През 1868 г. Апостолът неколкократно пътува до Румъния, като се опитва да създаде независима комитетска мрежа, с помощта както на тамушните българи, така и с тези в поробената родина. След като получава подкрепа предимно от тукашните българи, той започва първата си обиколка на страната, на 11 декември същата година.
През 1873 г. БРЦК и Каравелов изпращат съобщение от Букурещ, в което нареждат на Дякона да обяви бунт. Левски отказва и решава да замине за Румъния, за да се разбере с имиграцията. Но предателство довежда до залавянето му, преди да стигне отвъд Дунав.
На 6 февруари 1873 г. (стар стил) Васил Левски е обесен. Тялото му умира, но духът му е жив и до днес в душата на всеки българин!
Ето и няколко мисли на Дякона:
- Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република!
- Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"!
- Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля!
- Народната работа стои над всичко!
- Ако спечеля, печели за цял народ - ако загубя, губя само мене си!
