Мишел Петручани - биография III част

   В продължение на няколко години Мишел работи с някои от най-добрите джазмени в световен мащаб. Сред тях са барабанистите Ал Фостър, Жак ДеЖонет; басистите Дейв Холанд, Гери Пийкок, Еди Гомез, Стенли Кларк, Сесил МакБий; китаристите Джим Хол, Джон Аберкромби, Джон Скофийлд; саксофонистите Лий Кониц, Уорън Марш, Джо Ловано, Джо Хендерсън, Уейн Шортър, Дейвид Санброн, Гери Мюлигън, както и легендарния тромпетист Дизи Гилеспи.

   През 1986, на 21 години, Петручани става първият френски музикант, подписал договор с престижната компания Blue Note Label и така той записва шест албума. Мишел продължава да обикаля света, с младежка енергия, като постоянно експериментира с различни музиканти, в различна обстановка.

   Той свири и записва заедно с Лий Кониц. От комбинацията между пианото на Мишел и алт-саксофона на Лий се ражда албума Toot Sweet. Това дуо е определено от европейската критика, като един от най-високите върхове на джаза.

   Между 1986 и 1994 г., Петручани издава седем албума, с Blue Note Records, включително “Power of Three” (с Уейн Шортър и Джим Хол)  и „Michel Play Petrucciani”.

   През 1994 г., в Париж Мишел е награден със званието „Рицар на легиона на честта”.

   През 1997 г., обикаля Германия, Италия и Франция, като свири на всички възможни фестивали. Следва турне със секстет, в който свирят Антъни Джаксън, Стийв Гад, Боб Брукмайър, както и Флавио Болтро – тромпет и Стефано ди Батиста – алт- и сопран-саксофон. Този състав се превърща в едно от най-успешните начинания на Петручани, през годините. С тези музиканти Мишел записва „Both Worlds” с Dryfus Records, издаден през 1998г. Музиката е изцяло композирана от Мишел Петручани, а аранжиментите са на Боб Брукмайър.

  На 6 януари 1999 г., Мишел Петручани умира в Манхатън от белодробна инфекция, на 36-годишна възраст. По това време от Dryfus Records подготвят издаването на албума „Solo Live”, съставен от изпълненията на Петручани във Франкфурт на 27, февруари 1997 г., включващи редица композиции, като „Trilogy In Blois (Morning Sun, Noon Sun and Night Sun In Blois)” и “Chloe Meets Gershwin”.  В този албум Мишел представя запазената марка на Дюк Елингтън “Caravan”, своята собствена компилация “She Did It Again” и  „Take The A Train” на Били Страйхорн.

   Мишел Петручани е признат за национален герой на Франция, а неговите записи са най-продаваните в Европа. Фреснкият президент Жак Ширак е един от многото, които отдават почитта си към него и способността му да  бъде „новатор в джаз-музиката, който се отличава с раздаване, кураж и музикален гений.” Той още го нарича „пример за всеки.”

Филмът на телевизия Mezzo 

"Michel Petrucciani Documentary"

Мишел Петручани - биография II част

   Няколко месеца след последвалото турне с Тери, Чък Исраел – басист, който свири с Бил Еванс, харесва енергичния стил на Мишел и решава да му помогне, като го представя на барабаниста Кени Кларк. По това време Кени търси млад пианист. Малко след това през 1980 г., петручани е поканен в звукозаписно студио, където открива себе си, в компанията на барабаниста Алдо Романо, тромбониста Майк Зверин и брат си Луис. За първи път Мишел се среща с Алдо Романо, когато е на шестнадесет години той често го нарича „моят ангел-пазител”. Заедно те записват албума „Flash”, който става хит. След този успех, Петручани сформира тиро, заедно с Алдо Романо и басиста Жан-Франсоа Джени-Кларк.

   Същата година, за пръв път свири на Paris Jazz Festival, като се превръща в сензацията, в Theatre de la Ville. Следващата година Мишел решава да замине за САЩ. Той пристига в Ню Йорк, където търси музикант, чийто адрес има от свой приятел. Името му е Чарлс Лойд, като по това време Петручани не знае, че Лойд е човекът, открил  през 60-те за голямата сцена младият пианист Кийт Джарет. След като научава, че Мишел е джаз пианист, Лойд решава, че трябва да го чуе как би свирил на неговия Стейнуей. След като чува няколко такта, Чарлс взима саксофона си и двамата започват да свирят неспирно, в продължение на два дни. Това споделено преживяване трае пет години, като резултат от него са три издадени албума. Чарлс Лойд наистина отваря всякакви възможности за Мишел, като това се оказва най-добрият възможен старт за американската кариера на пианиста. Местейки се в Калифорния през 1982 г., той се присъединява към новия квартет на Чарлс Лойд. Соловото представяне на Петручани в Carnegie Hall, като част от Kool Jazz Festival е високо оценено от музикалната критика.

Следва продължение.

Мишел Петручани - биография I част

    Превод от статия на 

 www.jazzprofessional.com

 

  Мишел Петручани (Michel Petrucciani) е роден в италианско семейство на музиканти, в град Монпелие, Франция. Като дете е свирил на барабани, заедно с баща си Тони (китарист) и брат си Луис (басист).

  

   По рождение Мишел страда от болестта “osteogenesis imperfecta”, позната още като „стъклени кости” – заболяване, което спира растежа (бил е висок под 1 метър и е тежал 22-23 кг.) и отслабва костите.

   На 4-годишна възраст Петручани открива пианото. Една вечер, гледайки за пръв път изпълнение на Дюк Елингтън по телевизията, малкото момче казва: „Искам да свиря така!”. Същата година, малкият Мишел получава пиано – играчка за Коледа. Като я видял той взел чук и счупил играчката на парчета, след което казал: „Искам истинско пиано!”. Тогава баща му Тони купува старо, раздрънкано пиано, на което прави приспособление, с което синът му да може да стига педалите. Петручани учи пиано в продължение на 8 години, след което насочва вниманието си към джаз-музиката, тъй като обича да импровизира и да създава своя, собствена музика. След като навършва 30 години, малкият-голям пианист отдава почит на човека, който пръв му дава вдъхновение и любов към пианото, в солов албум, наречен „Promenade With Duke”. По-късно, през 1992 г. Мишел прави турне, заедно със своя баща, наречено „Like Father, Like Son”, с което иска да покаже обичта и признателността към човека, който му е помагал най-много.

   На тринадесет годишна възраст, Петручани изнася първият си концерт на Cliousclat Festival. Поради болестта си той е занесен на ръце до сцената, където свири на роял, с приспособленията, с които може да натиска педалите. Заболяването не засяга ръцете на музиканта и той свири  с удивителни енергия и ентусиазъм. Организатор на фестивала е американския тромпетист Кларк Тери, който се нуждае от пианист. Когато Петручани му предлага услугите си, Тери помислил, че това е шега и казал: „Свири блус.” Пианистът веднага засвирил. Като чул музиката Кларк Тери прегърнал радостно Мишел. Това е моментът, в който започва кариерата на Мишел Петручани.

  

                                                                         Следва продължение.