Welcome to Burgas

Отбор без фенове срещу отбор, съществуващ благодарение на феновете си. Звучи ви безсмислено? Добре дошли в Бургас - най-добрият град за живеене! Това е градът на неограничените възможности..... или по-скоро на ограничените. Това е градът, в който един отбор е принуден да плаща непосилен наем за собствения си дом. Това е градът в който всичко се прави в помощ на отбор без фенове, за сметка на другия обичан от футболните привърженици тим. Не се сещам за друго място, където отбор да е прокуден от собствения си стадион и общината да не прави нищо по въпроса. Всъщност прави. Прави, но само на думи. В Бургас от години се работи по план за ликвидирането на Нефтохимик, но благодарение на феновете си отборът е все още жив.

Но защо е необходимо всичко това? Защо за пореден път отборът е застрашен от закриване? Защо се налага да играе далече от града? Защо се прави всичко възможно Нефтохимик да бъде закрит за сметка на безумната абривиатура "ПСФК"?! Най вероятно повечето хора биха отговорили така: "Въпрос на финансови интереси." Защо обаче ЦСКА, Ботев, Берое и много други отбори не бяха закрити и изгонени от градовете си, а Нефтохимик игра дълго по села и паланки, а сега му пречат да играе дори и в Несебър? Явно не всичко във футбола опира до финансовите интереси. Дали не наближава моментът, в който всички бургазлии ще съжаляват, че не са изразили гражданската си позиция? Аз мисля, че този момент съвсем скоро ще настъпи!

Г-н Местан, тираните не трябва ли да се мразят?

  Това бил протест на омразата, каза г-н Лютви Местан. Бил прочел лозунг: "Мразим ви безплатно!".

  Как да не ви мразим г-н Местан?! Хората, които ни ограбват трябва да бъдат милвани с перце ли? Нима омразата не е нещо, което заслужавате? Въпреки всичко, това не е протест на омразата! Ако беше такъв, то нямаше да можете да си стоите толкова спокойно и нагло в Народното събрание. Народната "любов" нямаше да го допусне. Просто "омразата" не би ви търпяла един месец. Вие и тези като Вас твърдят, че това е платен протест. Как човек да не ви обясни по-ясно, че ние - протестиращите протестираме по собствени убеждения и искаме час по-скоро да излезете от управлението на България. Как човек да не мрази тези, заради които стои непризнат, гладен и без капчица надежда? Нима по време на Турското робство не сме мразели поробителя? Или и тази омраза не е била правилна? Вие, г-н Местан сте от една спорна партия, която е в Българския парламент от началото на демикрацията. Всички вие, които сте били в парламента през тези години, гласували сте закони и сте взимали заплати, несъразмерни с нашите, сте поробителите ни. Ако омразата е проблем, то тогава да започнем да ви обичаме? Проблемът, обаче не е в омразата, а в наглостта. Вашата и на колегите Ви! Вие виждате колко десетки хиляди протестират само в София и то всяка вечер. Знаете колко хора не са гласували изобщо и на този фон колко са гласували за вашето спорно ДПС. На какво се надявате?!

Дистанционна любов

  Виртуалната любов - мит или реалност? От компанията Durex са създали прдукт, който се доближава максимално до реалността. Durex предлагат хай-тек бельо, както мъжко, така и дамско. Бельото е придружено с програма за смартфон, с помощта на която партньорите осъществяват виртуално докосване. От компанията нричат новия продукт "Бъдещето на любовната игра".
  Продуктът все още не е в продажба, но желаещите могат да се наредят на опашката във фейсбук страницата на Durex.
  Създателите на високотехнологичното бельо са пуснали и презентационен клип, който предлагам на вниманието ви:

След много лъжи, чашата на търпението преля. Феновете на бургаския Нефтохимик с остра декларация!

  След като месеци на ред ръководството на ФК Нефтохимик тръбеше, че всичко е наред и отборът е финансово стабилен дойде един момент, в който от клуба заявиха, че отборът няма пари и е пред закриване. В този момент започна поредният черен епизод за зелените привърженици. Същите тези фенове, които преживяха какво ли не, продължават да търпят ударите на съдбата. От този момент започнаха изведнъж да се появяват и други проблеми, които явно бяха в резултат на финансовата криза, която не знайно защо дълго беше прикривана. Първо започнаха да хвърчат оставки, които явно не бяха приета (въпреки че никой никъде не обяви това официално). След това ст. треньорът Димчо Ненов, който беше сред хората, чиито оставки не бяха приети, бе освободен от длъжност заедно с екипа си. Появиха се слухове, че футболисти са съботирали Ненов, както и че някои от тях са обявили, че след края на сезона напускат отбора. 

  На фона на всичко това отборът слезе от първо до четвърто място във временното класиране. Ръководството на отбора мълчи. Феновете са в до болка позната за тях ситуация. За тях това не е ново и ето защо в официалния си сайт публикуваха гневна декларация. Ето и пълния и текст:

Стига залъгалки, стига фалшиви усмивки, стига лъжи!

 Днес, няколко дни след поредния загубен мач на Нефтохимик от пролетния полусезон, чашата на търпението ни преля. Вече е очевадно, че предварително обявената цел – спечелване на промоция за А група, не само не се следва, но и се действа умишлено (или поради некомпетентност) от определен кръг хора в клуба против постигането й.
Това не е Нефтохимик, в който всички ние се влюбихме като деца. Това не е Нефтохимик, заради който обикаляме цяла България и не жалим пари, здраве, професионален и семеен живот. Ние няма да позволим на никой да използва любимия ни отбор за лични цели. Няма да позволим с лека ръка да бъдат изтрити славните страници от нашата история. Няма да гледаме безучастно,как шепа страхливци погазват идеалите, които те сами обявиха в недалечно минало и тровят атмосферата около клуба с интриги!
Ние, като фенове, създадохме най-големия комфорт, за да постигнем общите цели – стабилизиране на отбора, както финансово, така и организационно. Раздавахме награди на играчите за най-добър футболист(в мача, за месеца и за сезона), само и само да им е приятно, че някой ги гледа и трудът им бива оценен. Ходихме къде ли не! Срещахме се с кой ли не, само и само да го има Нефтохимик! За благодарност получихме „звучен шамар” от всяко ниво на йерархията в Нефтохимик – собственици, ръководство и футболисти (при това от най-опитните, гръбнака на отбора).
Стига залъгалки, стига фалшиви усмивки, стига лъжи! От днес спираме да вярваме сляпо и искаме още сега виновните за случващото се в нашия любим отбор да понесат отговорностите си.От днес нататък няма да търпим бездушници, манекени и алкохолици в Нефтохимик. Те не само не заслужават да носят зелената фланелка – символ на слава и победи, но и трябва доброволно да върнат всички възнаграждения получени в периода 1 януари 2013 – 16 април 2013.
В тази връзка ние поставяме ултиматум на ръководство, треньори и футболисти:
- За нас думата „догодина” не стои на дневен ред!
- Шест победи в оставащите шест мача до края на сезона и класиране в А група!
- Футболистите заявили ,че ще напуснат отбора в края на сезона, да се изметат още сега! Следващ мач с тяхното участие ще означава, че вие ръководителите, подкрепяте тяхното поведение!
- Собствениците на отбора да заявят официално, до къде се разпростират техните възможности за издръжка на клуба и какво се прави за да се подобри финансовото състояние на клуба!
- Ръководството, в лицето на изпълнителния директор Благомир Митрев, да излезе с ясна позиция за случващото се в Нефтохимик и да потърси отговорност от футболистите виновни за слабото представяне през пролетния полусезон, а не само от треньорите, които освободи! Ако смята, че няма сили и авторитет да го направи, то няма смисъл да заема този пост!
- Да се даде шанс на останалите футболисти, които бяха привлечени на полусезона. В тях има качества и най-вече желание да ги покажат. Вярваме, че имат и възможностите!
Въпреки всички недоброжелатели и всичко случващо се в Нефтохимик, НИЕ ще продължим да бъдем на стадиона всяка една неделя.
Вие, всеки един на заплата в Нефтохимик, сте длъжни да ни покажете, че имате желание да класирате отбора в „А „ група. Покажете ни, че горите за Нефтохимик,както го правим ние всеки мач по трибуните. Този отбор е все още жив, въпреки многократните опити да бъде убит. Жив е заради нас – феновете. Покажете уважение към НАС!
В противен случай, всички се измитайте и оставете отбора в чисти ръце, защото го изцапахте достатъчно с мръсотия, лъжи и скандали.
ЗЕЛЕН БУРГАС!

История на летище Бургас

Източник: http://factor-bs.com

Миналото на един град е не само в писмените документи на архивите и спомените на хората, но и в сградите. Ако пътувате от Бургас за село Рудник с кола, пътят ви минава край летището. Там зад оградата му има една сграда, която тъне в забвение, оставена на разрушителното влияние на времето.

Бившата летищна сграда на френската авиокомпания “Сидна”, по-късно използвана от ДСО и селскостопанската авиация, сега е затворена и неизползваема.  А до мястото, където тя е построена, се е създало първото летище край Бургас.

Интересен факт е, че френски инжeнери са поставили основите на бургаското летище. След поражението в Първата световна война през 1918 г. клаузите на мирния Ньойският  договор от 14 април 1919 г. забраняват  на България да притежава военна авиация. Победителите от Антантата конфискуват всички бойни самолети и балони. Това са 70 аероплана, 110 авиационни мотора, 3 балона, 76 самолетни картечници и други принадлежности.

Междусъюзническата контролна комисия иззема и всички надземни технически средства. България няма право да ползва старите си летища, да строи нови и да инсталира радиостанции. Антантата получава пълен контрол и възможността да ползва въздушното пространство на България. Позовавайки се на същия мирен договор България може да има само гражданска авиация с минимален щат.

По-късно по време на железничарската стачка (24 декември 1919 - 25 януари 1920 г.) гражданската авиация за първи път изпълнява въздушна пощенска служба за пренасяне на кореспонденция от София до други по-големи градове на страната. За целта се установяват две въздушни линии София – Горна Оряховица – Варна с отклонение от Горна Оряховица за Русе и втора линия София – Пловдив – Ямбол – Бургас. През 1921 г. се прави неуспешен опит да се създаде авиационно ядро към военото министерство. През 1922 г. Асен Йорданов Агов (летец и самолетен конструктор) присъства на международния конгрес на въздухоплаване в Париж и от следващата година България е приета за член на Международната въздухоплавателна федерация.

Икономическата изостаналост от това време и географското положение на България са обект на внимание на редица европейски организации. Още тогава европейците са знаели, че Бургас е важна стратегическа точка, тъй като се намира на кръстопът между Европа, Азия и Африка. Представители на френски и италиански авиокомпании и фирми посещават България с цел да откриват нови  въздушни линии, а също така предлагат продажба на техни самолети.

През 1925 г. българският парламент приема нов Закон за въздухоплаването, с което фактически елиминира забранителните клаузи от Ньойския договор и създава ново гражданско въздухоплаване. През 1925 г. след дипломатически натиск от страна на Франция, България отстъпва на държавната й авиокомпания “Сидна” правото да строи летище.

На 5 септември 1925 г. е сключен договор за концесия. Условието е “Сидна” да поеме пътниците, колетите и товарите от София към Истанбул, Белград и Париж. Първоначално Окръжният съвет на Бургас иска да даде земя за летище до Созопол, но после преценява, че мястото там не е подходящо и се избира друго – Папарос, днешното Сарафово в анхиалската мера “Соката”.

Разбира се Анхиалската (Поморийска) община трудно се съгласява да отреже  490 дка от землището си и да го даде на френската авиокомпания “Сидна”. Само преди 10-15 години са отпуснали 4 000 дка за оземляване на тракийските бежанци от техните землища, като 2500 дка са именно от тази местност. Общината оценява искането като заграбване още повече, че не е ясно кой и на каква цена ще плаща земята.

Следват дълги и продължителни преговори с държавата. С протокол  № 18 от 7 август 1926г. Общинският съвет на Анхиало отпуска 490 дка земя, която става собственост на френската авиокомпания “Сидна”.

На 27 юни 1927 г. е направена първата копка на новото летище. Строежът се ръководи от френския инженер Андре Венсан. Израстват няколко бараки, строят се помещения, инсталират се свързочни апарати. Монтирани са радиозасечна и подслушвателна станция, като проектът е летището да се ползва само за резервно и аварийно кацане. Издействана е и клауза в договора: обслужващия персонал да е от българи.

Първият авиомеханик е Драган Тодоров Березовски, а първият радиотелеграфист - Константин Давидков Константинов. Истинско събитие е кацането на първия френски самолет през март 1928 г., който лети по линията Приж – Прага – София – Истанбул и обратно.

През 1933 г. няколко френски авиокомпании се обединяват със “Сидна”, създава се “Еър Франс”. До 1939 г. на летището кацат предимно френски и английски самолети.

Любопитен факт ни поднесе бургазлийката Радка Вълканова. Две снимки от семейния й архив разказват за времето, когато на летище Сарафово през 1937 г. е кацнал тримоторен самолет “Fokker”. Семейството й отива на разходка да види това чудо на съвремената техника. Самолетът е с надежна конструкция и широко използван в Европа и Америка за дълги полети.

Конструиран от холандеца Антони Герман Жерар Фокер, който създва авиационен завод до Шверин, Германия (1913), по-късно премества завода си в Амстердам и през 1922 г.заминава за САЩ, където основава фирмата “Фокер”. Създал е десетки видове военни и цивилни самолети.

След началото на Втората световна война Франция изтегля своя персонал от Сарафово. Радиозасечната станция и другите френски съоръжения са откупени от България. В края на 1939 г. германското военно рзузнаване изпраща в Сарафово група цивилно облечени военни авиоспециалисти, които започват разузнавателна дейност чрез уредите на летището. Но това вече е друга история.

Интересно бе за бургазлии съобщението в пресата, че през 1998 г. на територията на летището е открита музейна сбирка, съдържаща експонати, видео и снимков материал, книги и предмети от историята на гражданската авиация. Наред с това се пазели и 20 различни въздухоплавателни средства – пътнически и товарни, селскостопански и военнотранспортни, както и самолети кацали през последните 80 години на летището.

За съжаление тази музейна сбирка днес, 10 години след откриването й, не съществува. Помещението е преустроено в чакалня. Самолетите са събрани като куп стари железа и очакват решение на обявения от фирмата  “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Менинджмънт” АД проект на нов открит музей на авиацията на летище Бургас. Конкурсът е насочен главно към млади хора, студенти по архитектура и дизайн.

Решението на журито  ще бъде обявено на 16 април 2009 г. А тази красива някога сграда на старо летище така хубаво би се вписвала в бъдещия музей, преди да е рухнала съвсем. Самата тя е история и памет...
                            
 Текст: Соня Кехлибарева

Гитхорн: Градът без нито една улица

  Да, тук действително няма как да ви блъсне кола на улицата поради две прости причини – защото няма коли и защото няма улици. Гитхорн е мини вариант на Венеция - с канали, само че без дворци и площад с подивели гълъби.

  Жителите на Гитхорн (Giethoorn) се гордеят с приказните си къщи с наклонени покриви, оглеждащи се във водите на каналите. Почти всеки местен на практика живее на свой частен остров. Отделете си повече от ден и се настройте за безкрайни разходки от единия на другия бряг по над 150-те моста в селцето.

  Гитхорн е основан около 1230 г. от францискански монаси, които идват тук след голямо наводнение. Когато пристигат, те намират много рогове от диви кози, вероятно удавили се в наводнението, откъдето идва и името на селото – нещо подобно на „Кози рог“. Монасите започват да използват торфа в района и изкопават канали, за да го транспортират, а големи територии се превръщат в езера, много от които не са по-дълбоки от 80-90 см.

  Част от очарованието на селцето може и да ви убегне заради тълпите туристи, които идват ежедневно тук, но пък в крайна сметка, и вие сте един от тях, тъй че все някак ще го преглътнете. В старата част на селото днес има и велоалеи, така че може за малко да се престорите, че не сте турист, да си наемете колело и да се придвижвате като холандците. Иначе останалите начини за достигане от едно място на друго са два – пеша по мостчета и пътечки или с лодка по каналите. А през зимата (ако е достатъчно студено) имате и трети вариант – да се присъедините към стотиците холандци, които се пързалят с кънки по каналите.

  Полезна информация: Най-близкото голямо летище до Гитхорн е Схипол в Амстердам (около 130 км), летището в Айндховен е на около 200 км. Туровете с лодки по принцип се осъществяват през цялата година, но по-добре не идвайте зимата, ако искате да плавате.

Източник: www.peika.bg

НЕФТОХИМИК с юбилейна емблема

   Отборът на НЕФТОХИМИК Бургас ще се съзтезава през предстоящя сезон с юбилейна емблема, посветена на 50-годишнината от създаването на клуба. Логото е създадено по идея на феновете на отбора и е одобрена от изпълнителния директор Благомир Митрев.

Хартиен усливател за iPhone

  Според доста потребители продуктът на компанията Apple - iPhone няма достатъчно сиелн звук. Има редица варианти за усилване на звука - както у дома, така и докато пътуваме. От Eco Made обаче, са стигнали да едно нестандартно решение. То може би няма да се хареса на много от потребителите, но е колкото старомодно, толкова и революционно - нарича се "Eco iPhone Amp". Това е своеобразен усилвател, изработен от рециклирана хартия, чиято цена е 7.99 $. Създателите му са се вдъхновили от дизайна на старите грамофони и решили да направят усливателя от възможно най-добрия материал. Въпреки че не изглежда впечатляващо, производителят твърди, че ексцентричното устройство увеличава силата на звука с над 30 децибела.

В случай, че сте ентусиазирани, можете да си направите сами подобна "фуния" от картон.: