БНТ

В България има места, където комунизмът е все още жив!
Едно такова място е Българската национална телевизия /БНТ/. БНТ е място, където еднo от най-често срещаните изречения е: "Това не е моя работа!". Сега се сещам за филма "Маневри на петия етаж" - подобно бездействие може да се наблюдава и на някои места в БНТ. Не ме разбирайте погрешно - далеч съм от мисълта, че всички колеги в националната телевизия не работят съвестно, дори напротив - много служители полагат големи усилия и то без да получават заслужено възнаграждение. Получава се дори обратното - биват накзвани невинни хора, поради това, че техниката е стара например.
БНТ е телвизия с много ръководители. Смея да твърдя, че сред тях има такива, които не разбират нищо от работата на подчинените си, но за сметка на това имат правомощията да ги санкционират. Почти е невъзможно несправедливо наказан служител, в това учреждение да потърси правата си. Ето и личният ми пример: След като бях наказан за възникването на проблем, с който нямах абсолютно никаква връзка, реших да говоря с човекът, който издаде заповедта за наказанието ми - директора на телевизионното производство г-н Симеон Касабов. Аргументите му бяха повече от абсурдни, а най-нелепият факт бе, че след като през цялото време говорихме спокойно, без да повишаваме тон един на друг, изведнъж той ме попита: "Ти караш ли ми се?", което беше като гръм от ясно небе. И по този начин уж спокойният ни разговор завърши със скандал. Сега като се върна назад към този момент разбирам, че г-н Касабов всъщност е бил наясно с невинността ми, но явно за него това не е било от значение. В последствие подадох възражение до ген. директор г-жа Вяра Анкова, отговор на това възрежение няма и до момента, в който пиша тази публикация (от тогава мина повече от година). След многократно ходене и досаждане, от моя страна по различни кабинети в телевизията, ми бе обяснено, че е по-добре за мен да спра да си търся правата, че не съм първият с подобен проблем и че "Със слънцето не може да се спори.".
Както вече споменах - БНТ е място, където много хора замазват проблемите, а не ги решават. Когато се появи някой, който иска да работи съвестно и без проблеми, то такива му биват създавани и той бива потъпкван. Тук обаче има едно голямо изключение и неговото име е Хачо Бояджиев.
Акад. Хачо Бояджиев - бивш директор на БНТ. При споменаването на това име, много хора реагират по следния начин: "Простак!", "Ченге!", "Старец!" и др. Истината обаче е, че тези, които говорят така, не познават наистина Хачо. Ако питате същите тези хора кога са се чувствали най-добре в телевизията, ще ви отговрят, че най-добре е било по времето, когато директори са били покойният Иван Славков и Хачо Бояджиев. Аз не съм бил в БНТ по това време, но това твърдение съм го чувал от много хора, през четирите години, които прекарах там. Също така съм чувал истории, за това как тези двама души са правили нещо, немислимо за настоящите ръководители - редовно са слизали от директорския си кабинет до етажа, на който се намират студиата и са се интересували как върви работният процес, в какво състояние е техниката и т.н.
Но стига толкова за това, което съм чувал. Нека разкажа малко за личните си впечатления от Хачо Бояджиев. Всеки, каквото и да говори за него, когато го срещне изпитва уважение и респект. Въпреки че много пъти сме имали спорове и сме си повишавали тон, аз също съм респектиран от личността му и няма как да бъде по друг начин. През целия си жвот не съм виждал по-стройна организация. Незнам какъв агент на ДС е бил, или какъв е в личния си живот и не ме интересува! Хачо е човекът - ред!
В заключение ще кажа, че искрено се надявам да се появи човек, който отново може да въдвори ред, какъвто аз така и не успях да видя в БНТ. Надявам се и го пожелавам на всичките си колеги, които все още се мъчат да оцелеят в българската действителност, отражение на която е и националната телевизия.