Няколко месеца след последвалото турне с Тери, Чък Исраел – басист, който свири с Бил Еванс, харесва енергичния стил на Мишел и решава да му помогне, като го представя на барабаниста Кени Кларк. По това време Кени търси млад пианист. Малко след това през 1980 г., петручани е поканен в звукозаписно студио, където открива себе си, в компанията на барабаниста Алдо Романо, тромбониста Майк Зверин и брат си Луис. За първи път Мишел се среща с Алдо Романо, когато е на шестнадесет години той често го нарича „моят ангел-пазител”. Заедно те записват албума „Flash”, който става хит. След този успех, Петручани сформира тиро, заедно с Алдо Романо и басиста Жан-Франсоа Джени-Кларк.Същата година, за пръв път свири на Paris Jazz Festival, като се превръща в сензацията, в Theatre de la Ville. Следващата година Мишел решава да замине за САЩ. Той пристига в Ню Йорк, където търси музикант, чийто адрес има от свой приятел. Името му е Чарлс Лойд, като по това време Петручани не знае, че Лойд е човекът, открил през 60-те за голямата сцена младият пианист Кийт Джарет. След като научава, че Мишел е джаз пианист, Лойд решава, че трябва да го чуе как би свирил на неговия Стейнуей. След като чува няколко такта, Чарлс взима саксофона си и двамата започват да свирят неспирно, в продължение на два дни. Това споделено преживяване трае пет години, като резултат от него са три издадени албума. Чарлс Лойд наистина отваря всякакви възможности за Мишел, като това се оказва най-добрият възможен старт за американската кариера на пианиста. Местейки се в Калифорния през 1982 г., той се присъединява към новия квартет на Чарлс Лойд. Соловото представяне на Петручани в Carnegie Hall, като част от Kool Jazz Festival е високо оценено от музикалната критика.
Следва продължение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар