В
продължение на няколко години Мишел работи с някои от най-добрите джазмени в
световен мащаб. Сред тях са барабанистите Ал Фостър, Жак ДеЖонет; басистите
Дейв Холанд, Гери Пийкок, Еди Гомез, Стенли Кларк, Сесил МакБий; китаристите
Джим Хол, Джон Аберкромби, Джон Скофийлд; саксофонистите Лий Кониц, Уорън Марш,
Джо Ловано, Джо Хендерсън, Уейн Шортър, Дейвид Санброн, Гери Мюлигън, както и
легендарния тромпетист Дизи Гилеспи.
През
1986, на 21 години, Петручани става първият френски музикант, подписал договор
с престижната компания Blue Note Label
и така той записва шест албума. Мишел продължава да обикаля света, с младежка енергия,
като постоянно експериментира с различни музиканти, в различна обстановка.
Той свири
и записва заедно с Лий Кониц. От комбинацията между пианото на Мишел и
алт-саксофона на Лий се ражда албума Toot Sweet. Това дуо е определено
от европейската критика, като един от най-високите върхове на джаза.
Между
1986 и 1994 г., Петручани издава седем албума, с Blue Note Records, включително “Power of
Three”
(с Уейн Шортър и Джим Хол) и „Michel Play Petrucciani”.
През 1994
г., в Париж Мишел е награден със званието „Рицар
на легиона на честта”.
През 1997
г., обикаля Германия, Италия и Франция, като свири на всички възможни
фестивали. Следва турне със секстет, в който свирят Антъни Джаксън, Стийв Гад,
Боб Брукмайър, както и Флавио Болтро – тромпет и Стефано ди Батиста – алт- и
сопран-саксофон. Този състав се превърща в едно от най-успешните начинания на
Петручани, през годините. С тези музиканти Мишел записва „Both Worlds” с Dryfus
Records,
издаден през 1998г. Музиката е изцяло композирана от Мишел Петручани, а
аранжиментите са на Боб Брукмайър.
На 6
януари 1999 г., Мишел Петручани умира в Манхатън от белодробна инфекция, на
36-годишна възраст. По това време от Dryfus Records подготвят издаването на албума „Solo Live”, съставен от изпълненията на Петручани във Франкфурт на 27,
февруари 1997 г., включващи редица композиции,
като „Trilogy In Blois (Morning Sun, Noon
Sun and Night Sun In Blois)” и “Chloe Meets Gershwin”.
В този албум Мишел представя запазената марка на Дюк Елингтън “Caravan”, своята собствена
компилация “She Did It Again” и „Take The A Train” на Били Страйхорн.
Мишел
Петручани е признат за национален герой на Франция, а неговите записи са най-продаваните
в Европа. Фреснкият президент Жак Ширак е един от многото, които отдават
почитта си към него и способността му да
бъде „новатор в джаз-музиката,
който се отличава с раздаване, кураж и музикален гений.” Той още го нарича „пример за всеки.”
Филмът на телевизия Mezzo
"Michel Petrucciani Documentary"
Няма коментари:
Публикуване на коментар